разрешаване

Речник на българския език

разреша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разрешавани
  • разрешавъне
  • разрешавъни
  • разришаване
  • разришавани
  • разришавъне
  • разришавъни
  • ръзрешаване
  • ръзрешавани
  • ръзрешавъне
  • ръзрешавъни
  • ръзришаване
  • ръзришавани
  • ръзришавъне
  • ръзришавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ре-ша-ва-не
членувано раз-ре-ша-ва-не-то
мн.ч. раз-ре-ша-ва-ния
членувано раз-ре-ша-ва-ни-я-та