разпятие

Речник на българския език

разпя̀тие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разпятия, ср.
1. Разпъване.
2. Кръст, върху който е (изобразен) разпънатият Исус Христос.

Грешни изписвания (1)

  • ръзпятие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пя-тие
членувано раз-пя-ти-е-то
мн.ч. раз-пя-тия
членувано раз-пя-ти-я-та