разпъргавя

Речник на българския език

разпъргавя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпъргавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пър-га-вя раз-пър-га-вим
2 лице раз-пър-га-виш раз-пър-га-ви-те
3 лице раз-пър-га-ви раз-пър-га-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пър-га-вих раз-пър-га-вих-ме
2 лице раз-пър-га-ви раз-пър-га-вих-те
3 лице раз-пър-га-ви раз-пър-га-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пър-га-вях раз-пър-га-вях-ме
2 лице раз-пър-га-ве-ше раз-пър-га-вях-те
3 лице раз-пър-га-ве-ше раз-пър-га-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъргавил съм разпъргавила съм разпъргавило съм разпъргавили сме
2 лице разпъргавил си разпъргавила си разпъргавило си разпъргавили сте
3 лице разпъргавил е разпъргавила е разпъргавило е разпъргавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпъргавил бях разпъргавила бях разпъргавило бяхме разпъргавили
2 лице беше разпъргавил беше разпъргавила беше разпъргавило бяхте разпъргавили
3 лице беше разпъргавил беше разпъргавила беше разпъргавило бяха разпъргавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпъргавя ще разпъргавим
2 лице ще разпъргавиш ще разпъргавите
3 лице ще разпъргави ще разпъргавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпъргавил ще съм разпъргавила ще съм разпъргавило ще сме разпъргавили
2 лице ще си разпъргавил ще си разпъргавила ще си разпъргавило ще сте разпъргавили
3 лице ще е разпъргавил ще е разпъргавила ще е разпъргавило ще са разпъргавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпъргавя щяхме да разпъргавим
2 лице щеше да разпъргавиш щяхте да разпъргавите
3 лице щеше да разпъргави щяха да разпъргавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпъргавил щях да съм разпъргавила щях да съм разпъргавило щяхме да сме разпъргавили
2 лице щеше да си разпъргавил щеше да си разпъргавила щеше да си разпъргавило щяхте да сте разпъргавили
3 лице щеше да е разпъргавил щеше да е разпъргавила щеше да е разпъргавило щяха да са разпъргавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъргавял съм разпъргавяла съм разпъргавяло съм разпъргавели сме
2 лице разпъргавял си разпъргавяла си разпъргавяло си разпъргавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъргавил съм разпъргавила съм разпъргавило съм разпъргавили сме
2 лице разпъргавил си разпъргавила си разпъргавило си разпъргавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпъргавил била съм разпъргавила било съм разпъргавило били сме разпъргавили
2 лице бил си разпъргавил била си разпъргавила било си разпъргавило били сте разпъргавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпъргавя щяла съм да разпъргавя щяло съм да разпъргавя щели сме да разпъргавим
2 лице щял си да разпъргавиш щяла си да разпъргавиш щяло си да разпъргавиш щели сте да разпъргавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпъргавил щяла съм да съм разпъргавила щяло съм да съм разпъргавило щели сме да сме разпъргавили
2 лице щял си да си разпъргавил щяла си да си разпъргавила щяло си да си разпъргавило щели сте да сте разпъргавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпъргавил бих разпъргавила бих разпъргавило бихме разпъргавили
2 лице би разпъргавил би разпъргавила би разпъргавило бихте разпъргавили
3 лице би разпъргавил би разпъргавила би разпъргавило биха разпъргавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пър-га-ви раз-пър-га-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пър-га-вен
непълен член раз-пър-га-ве-ния
пълен член раз-пър-га-ве-ни-ят
женски род раз-пър-га-ве-на
членувано раз-пър-га-ве-на-та
среден род раз-пър-га-ве-но
членувано раз-пър-га-ве-но-то
множествено число раз-пър-га-ве-ни
членувано раз-пър-га-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пър-га-вил
непълен член раз-пър-га-ви-лия
пълен член раз-пър-га-ви-ли-ят
женски род раз-пър-га-ви-ла
членувано раз-пър-га-ви-ла-та
среден род раз-пър-га-ви-ло
членувано раз-пър-га-ви-ло-то
множествено число раз-пър-га-ви-ли
членувано раз-пър-га-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пър-га-вял
женски род раз-пър-га-вя-ла
среден род раз-пър-га-вя-ло
множествено число раз-пър-га-ве-ли