разпусна

Речник на българския език

разпу̀сна преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

разпуснеш, мин. св. разпуснах, мин. прич. разпуснал, св.вж. разпускам.

Грешни изписвания (3)

  • разпуснъ
  • ръзпусна
  • ръзпуснъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пус-на раз-пус-нем
2 лице раз-пус-неш раз-пус-не-те
3 лице раз-пус-не раз-пус-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пус-нах раз-пус-нах-ме
2 лице раз-пус-на раз-пус-нах-те
3 лице раз-пус-на раз-пус-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пус-нех раз-пус-нех-ме
2 лице раз-пус-не-ше раз-пус-нех-те
3 лице раз-пус-не-ше раз-пус-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпуснал съм разпуснала съм разпуснало съм разпуснали сме
2 лице разпуснал си разпуснала си разпуснало си разпуснали сте
3 лице разпуснал е разпуснала е разпуснало е разпуснали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпуснал бях разпуснала бях разпуснало бяхме разпуснали
2 лице беше разпуснал беше разпуснала беше разпуснало бяхте разпуснали
3 лице беше разпуснал беше разпуснала беше разпуснало бяха разпуснали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпусна ще разпуснем
2 лице ще разпуснеш ще разпуснете
3 лице ще разпусне ще разпуснат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпуснал ще съм разпуснала ще съм разпуснало ще сме разпуснали
2 лице ще си разпуснал ще си разпуснала ще си разпуснало ще сте разпуснали
3 лице ще е разпуснал ще е разпуснала ще е разпуснало ще са разпуснали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпусна щяхме да разпуснем
2 лице щеше да разпуснеш щяхте да разпуснете
3 лице щеше да разпусне щяха да разпуснат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпуснал щях да съм разпуснала щях да съм разпуснало щяхме да сме разпуснали
2 лице щеше да си разпуснал щеше да си разпуснала щеше да си разпуснало щяхте да сте разпуснали
3 лице щеше да е разпуснал щеше да е разпуснала щеше да е разпуснало щяха да са разпуснали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпуснел съм разпуснела съм разпуснело съм разпуснели сме
2 лице разпуснел си разпуснела си разпуснело си разпуснели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпуснал съм разпуснала съм разпуснало съм разпуснали сме
2 лице разпуснал си разпуснала си разпуснало си разпуснали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпуснал била съм разпуснала било съм разпуснало били сме разпуснали
2 лице бил си разпуснал била си разпуснала било си разпуснало били сте разпуснали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпусна щяла съм да разпусна щяло съм да разпусна щели сме да разпуснем
2 лице щял си да разпуснеш щяла си да разпуснеш щяло си да разпуснеш щели сте да разпуснете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпуснал щяла съм да съм разпуснала щяло съм да съм разпуснало щели сме да сме разпуснали
2 лице щял си да си разпуснал щяла си да си разпуснала щяло си да си разпуснало щели сте да сте разпуснали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпуснал бих разпуснала бих разпуснало бихме разпуснали
2 лице би разпуснал би разпуснала би разпуснало бихте разпуснали
3 лице би разпуснал би разпуснала би разпуснало биха разпуснали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пус-ни раз-пус-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-нат
непълен член раз-пус-на-тия
пълен член раз-пус-на-ти-ят
женски род раз-пус-на-та
членувано раз-пус-на-та-та
среден род раз-пус-на-то
членувано раз-пус-на-то-то
множествено число раз-пус-на-ти
членувано раз-пус-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-нал
непълен член раз-пус-на-лия
пълен член раз-пус-на-ли-ят
женски род раз-пус-на-ла
членувано раз-пус-на-ла-та
среден род раз-пус-на-ло
членувано раз-пус-на-ло-то
множествено число раз-пус-на-ли
членувано раз-пус-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пус-нел
женски род раз-пус-не-ла
среден род раз-пус-не-ло
множествено число раз-пус-не-ли