разпръсквател

Речник на българския език

разпръсквател съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ръс-к-ва-тел
непълен член раз-п-ръс-к-ва-те-ля
пълен член раз-п-ръс-к-ва-те-лят
мн.ч. раз-п-ръс-к-ва-те-ли
членувано раз-п-ръс-к-ва-те-ли-те
бройна форма раз-п-ръс-к-ва-те-ля
звателна форма