разпран

Речник на българския език

разпра̀н прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

разпрана, разпрано, мн. разпрани, прил. Разкъсан, раздран, разпорен.
Като разпран. — Без мярка.

Грешни изписвания (1)

  • ръзпран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-п-ран
непълен член раз-п-ра-ния
пълен член раз-п-ра-ни-ят
ж. р. раз-п-ра-на
членувано раз-п-ра-на-та
ср. р. раз-п-ра-но
членувано раз-п-ра-но-то
мн. ч. раз-п-ра-ни
членувано раз-п-ра-ни-те