разпояване

Речник на българския език

разпоя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разпоявъне
  • разпуяване
  • разпуявъне
  • ръзпояване
  • ръзпоявъне
  • ръзпуяване
  • ръзпуявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-я-ва-не
членувано раз-по-я-ва-не-то
мн.ч. раз-по-я-ва-ния
членувано раз-по-я-ва-ни-я-та