разпокъсване

Речник на българския език

разпокъ̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разпокъсвани
  • разпокъсвъне
  • разпокъсвъни
  • разпукъсване
  • разпукъсвани
  • разпукъсвъне
  • разпукъсвъни
  • ръзпокъсване
  • ръзпокъсвани
  • ръзпокъсвъне
  • ръзпокъсвъни
  • ръзпукъсване
  • ръзпукъсвани
  • ръзпукъсвъне
  • ръзпукъсвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-по-къс-ва-не
членувано раз-по-къс-ва-не-то
мн.ч. раз-по-къс-ва-ния
членувано раз-по-къс-ва-ни-я-та