разплодяване

Речник на българския език

разплодя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разплодявъне
  • разплудяване
  • разплудявъне
  • ръзплодяване
  • ръзплодявъне
  • ръзплудяване
  • ръзплудявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ло-дя-ва-не
членувано раз-п-ло-дя-ва-не-то
мн.ч. раз-п-ло-дя-ва-ния
членувано раз-п-ло-дя-ва-ни-я-та