разпищяване

Речник на българския език

разпищяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разпиштъване
  • разпиштяване
  • разпищъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пи-щя-ва-не
членувано раз-пи-щя-ва-не-то
мн.ч. раз-пи-щя-ва-ния
членувано раз-пи-щя-ва-ни-я-та