разпитвач

Речник на българския език

разпитвач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пит-вач
непълен член раз-пит-ва-ча
пълен член раз-пит-ва-чът
мн.ч. раз-пит-ва-чи
членувано раз-пит-ва-чи-те
бройна форма раз-пит-ва-ча
звателна форма