разпиляване

Речник на българския език

разпиля̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • разпеляване
  • разпелявъне
  • разпилявъне
  • ръзпеляване
  • ръзпелявъне
  • ръзпиляване
  • ръзпилявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пи-ля-ва-не
членувано раз-пи-ля-ва-не-то
мн.ч. раз-пи-ля-ва-ния
членувано раз-пи-ля-ва-ни-я-та