разпалване

Речник на българския език

разпа̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разпалвани
  • разпалвъне
  • разпалвъни
  • ръзпалване
  • ръзпалвани
  • ръзпалвъне
  • ръзпалвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пал-ва-не
членувано раз-пал-ва-не-то
мн.ч. раз-пал-ва-ния
членувано раз-пал-ва-ни-я-та