разпад

Речник на българския език

разпад съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пад
непълен член раз-па-да
пълен член раз-па-дът
мн.ч. раз-па-ди
членувано раз-па-ди-те
бройна форма раз-па-да
звателна форма