разоръжение

Речник на българския език

разоръжѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Разоръжаване.

Грешни изписвания (7)

  • разоражение
  • разуражение
  • разуръжение
  • ръзоражение
  • ръзоръжение
  • ръзуражение
  • ръзуръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зо-ръ-же-ние
членувано ра-зо-ръ-же-ни-е-то
мн.ч. ра-зо-ръ-же-ния
членувано ра-зо-ръ-же-ни-я-та