разоръжаване

Речник на българския език

разоръжа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разоражаване
  • разоражавъне
  • разоръжавъне
  • разуражаване
  • разуражавъне
  • разуръжаване
  • разуръжавъне
  • ръзоражаване
  • ръзоражавъне
  • ръзоръжаване
  • ръзоръжавъне
  • ръзуражаване
  • ръзуражавъне
  • ръзуръжаване
  • ръзуръжавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зо-ръ-жа-ва-не
членувано ра-зо-ръ-жа-ва-не-то
мн.ч. ра-зо-ръ-жа-ва-ния
членувано ра-зо-ръ-жа-ва-ни-я-та