разопаковане

Речник на българския език

разопако̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разопаковъне
  • разопъковане
  • разопъковъне
  • разупаковане
  • разупаковъне
  • разупъковане
  • разупъковъне
  • ръзопаковане
  • ръзопаковъне
  • ръзопъковане
  • ръзопъковъне
  • ръзупаковане
  • ръзупаковъне
  • ръзупъковане
  • ръзупъковъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зо-па-ко-ва-не
членувано ра-зо-па-ко-ва-не-то
мн.ч. ра-зо-па-ко-ва-ния
членувано ра-зо-па-ко-ва-ни-я-та