разноречив

Речник на българския език

разноречив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разноречиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-но-ре-чив
непълен член раз-но-ре-чи-вия
пълен член раз-но-ре-чи-ви-ят
ж. р. раз-но-ре-чи-ва
членувано раз-но-ре-чи-ва-та
ср. р. раз-но-ре-чи-во
членувано раз-но-ре-чи-во-то
мн. ч. раз-но-ре-чи-ви
членувано раз-но-ре-чи-ви-те