разноезичие

Речник на българския език

разноезѝчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Съществуване на различни езици в една общност.
2. Прен. Неразбирателство, разногласие.

Грешни изписвания (7)

  • разноизичие
  • разнуезичие
  • разнуизичие
  • ръзноезичие
  • ръзноизичие
  • ръзнуезичие
  • ръзнуизичие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-но-е-зи-чие
членувано раз-но-е-зи-чи-е-то
мн.ч. раз-но-е-зи-чия
членувано раз-но-е-зи-чи-я-та