размачквам

Речник на българския език

разма̀чквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

размачкваш, несв. и размачкам, св.
1. Какво. Разплесквам или правя на каша чрез мачкане.
2. Разг. Кого. Правя масаж; разтривам. Размачкай ме.

Грешни изписвания (3)

  • размачквъм
  • ръзмачквам
  • ръзмачквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-мач-к-вам раз-мач-к-ва-ме
2 лице раз-мач-к-ваш раз-мач-к-ва-те
3 лице раз-мач-к-ва раз-мач-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-мач-к-вах раз-мач-к-вах-ме
2 лице раз-мач-к-ва раз-мач-к-вах-те
3 лице раз-мач-к-ва раз-мач-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-мач-к-вах раз-мач-к-вах-ме
2 лице раз-мач-к-ва-ше раз-мач-к-вах-те
3 лице раз-мач-к-ва-ше раз-мач-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размачквал съм размачквала съм размачквало съм размачквали сме
2 лице размачквал си размачквала си размачквало си размачквали сте
3 лице размачквал е размачквала е размачквало е размачквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях размачквал бях размачквала бях размачквало бяхме размачквали
2 лице беше размачквал беше размачквала беше размачквало бяхте размачквали
3 лице беше размачквал беше размачквала беше размачквало бяха размачквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще размачквам ще размачкваме
2 лице ще размачкваш ще размачквате
3 лице ще размачква ще размачкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм размачквал ще съм размачквала ще съм размачквало ще сме размачквали
2 лице ще си размачквал ще си размачквала ще си размачквало ще сте размачквали
3 лице ще е размачквал ще е размачквала ще е размачквало ще са размачквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да размачквам щяхме да размачкваме
2 лице щеше да размачкваш щяхте да размачквате
3 лице щеше да размачква щяха да размачкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм размачквал щях да съм размачквала щях да съм размачквало щяхме да сме размачквали
2 лице щеше да си размачквал щеше да си размачквала щеше да си размачквало щяхте да сте размачквали
3 лице щеше да е размачквал щеше да е размачквала щеше да е размачквало щяха да са размачквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размачквал съм размачквала съм размачквало съм размачквали сме
2 лице размачквал си размачквала си размачквало си размачквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размачквал съм размачквала съм размачквало съм размачквали сме
2 лице размачквал си размачквала си размачквало си размачквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм размачквал била съм размачквала било съм размачквало били сме размачквали
2 лице бил си размачквал била си размачквала било си размачквало били сте размачквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да размачквам щяла съм да размачквам щяло съм да размачквам щели сме да размачкваме
2 лице щял си да размачкваш щяла си да размачкваш щяло си да размачкваш щели сте да размачквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм размачквал щяла съм да съм размачквала щяло съм да съм размачквало щели сме да сме размачквали
2 лице щял си да си размачквал щяла си да си размачквала щяло си да си размачквало щели сте да сте размачквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих размачквал бих размачквала бих размачквало бихме размачквали
2 лице би размачквал би размачквала би размачквало бихте размачквали
3 лице би размачквал би размачквала би размачквало биха размачквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-мач-к-вай раз-мач-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-мач-к-ван
непълен член раз-мач-к-ва-ния
пълен член раз-мач-к-ва-ни-ят
женски род раз-мач-к-ва-на
членувано раз-мач-к-ва-на-та
среден род раз-мач-к-ва-но
членувано раз-мач-к-ва-но-то
множествено число раз-мач-к-ва-ни
членувано раз-мач-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мач-к-вал
непълен член раз-мач-к-ва-лия
пълен член раз-мач-к-ва-ли-ят
женски род раз-мач-к-ва-ла
членувано раз-мач-к-ва-ла-та
среден род раз-мач-к-ва-ло
членувано раз-мач-к-ва-ло-то
множествено число раз-мач-к-ва-ли
членувано раз-мач-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мач-к-вал
женски род раз-мач-к-ва-ла
среден род раз-мач-к-ва-ло
множествено число раз-мач-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-мач-к-ващ
непълен член раз-мач-к-ва-щия
пълен член раз-мач-к-ва-щи-ят
женски род раз-мач-к-ва-ща
членувано раз-мач-к-ва-ща-та
среден род раз-мач-к-ва-що
членувано раз-мач-к-ва-що-то
множествено число раз-мач-к-ва-щи
членувано раз-мач-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-мач-к-вай-ки