разлюбвам

Речник на българския език

разлю̀бвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разлюбваш, несв. и разлюбя, св.; Кого, какво. Разг. Преставам, спирам да обичам, да любя.

Грешни изписвания (3)

  • разлюбвъм
  • ръзлюбвам
  • ръзлюбвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-люб-вам раз-люб-ва-ме
2 лице раз-люб-ваш раз-люб-ва-те
3 лице раз-люб-ва раз-люб-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-люб-вах раз-люб-вах-ме
2 лице раз-люб-ва раз-люб-вах-те
3 лице раз-люб-ва раз-люб-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-люб-вах раз-люб-вах-ме
2 лице раз-люб-ва-ше раз-люб-вах-те
3 лице раз-люб-ва-ше раз-люб-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлюбвал съм разлюбвала съм разлюбвало съм разлюбвали сме
2 лице разлюбвал си разлюбвала си разлюбвало си разлюбвали сте
3 лице разлюбвал е разлюбвала е разлюбвало е разлюбвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлюбвал бях разлюбвала бях разлюбвало бяхме разлюбвали
2 лице беше разлюбвал беше разлюбвала беше разлюбвало бяхте разлюбвали
3 лице беше разлюбвал беше разлюбвала беше разлюбвало бяха разлюбвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разлюбвам ще разлюбваме
2 лице ще разлюбваш ще разлюбвате
3 лице ще разлюбва ще разлюбват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлюбвал ще съм разлюбвала ще съм разлюбвало ще сме разлюбвали
2 лице ще си разлюбвал ще си разлюбвала ще си разлюбвало ще сте разлюбвали
3 лице ще е разлюбвал ще е разлюбвала ще е разлюбвало ще са разлюбвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разлюбвам щяхме да разлюбваме
2 лице щеше да разлюбваш щяхте да разлюбвате
3 лице щеше да разлюбва щяха да разлюбват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлюбвал щях да съм разлюбвала щях да съм разлюбвало щяхме да сме разлюбвали
2 лице щеше да си разлюбвал щеше да си разлюбвала щеше да си разлюбвало щяхте да сте разлюбвали
3 лице щеше да е разлюбвал щеше да е разлюбвала щеше да е разлюбвало щяха да са разлюбвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлюбвал съм разлюбвала съм разлюбвало съм разлюбвали сме
2 лице разлюбвал си разлюбвала си разлюбвало си разлюбвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлюбвал съм разлюбвала съм разлюбвало съм разлюбвали сме
2 лице разлюбвал си разлюбвала си разлюбвало си разлюбвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлюбвал била съм разлюбвала било съм разлюбвало били сме разлюбвали
2 лице бил си разлюбвал била си разлюбвала било си разлюбвало били сте разлюбвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлюбвам щяла съм да разлюбвам щяло съм да разлюбвам щели сме да разлюбваме
2 лице щял си да разлюбваш щяла си да разлюбваш щяло си да разлюбваш щели сте да разлюбвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлюбвал щяла съм да съм разлюбвала щяло съм да съм разлюбвало щели сме да сме разлюбвали
2 лице щял си да си разлюбвал щяла си да си разлюбвала щяло си да си разлюбвало щели сте да сте разлюбвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлюбвал бих разлюбвала бих разлюбвало бихме разлюбвали
2 лице би разлюбвал би разлюбвала би разлюбвало бихте разлюбвали
3 лице би разлюбвал би разлюбвала би разлюбвало биха разлюбвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-люб-вай раз-люб-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-люб-ван
непълен член раз-люб-ва-ния
пълен член раз-люб-ва-ни-ят
женски род раз-люб-ва-на
членувано раз-люб-ва-на-та
среден род раз-люб-ва-но
членувано раз-люб-ва-но-то
множествено число раз-люб-ва-ни
членувано раз-люб-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-люб-вал
непълен член раз-люб-ва-лия
пълен член раз-люб-ва-ли-ят
женски род раз-люб-ва-ла
членувано раз-люб-ва-ла-та
среден род раз-люб-ва-ло
членувано раз-люб-ва-ло-то
множествено число раз-люб-ва-ли
членувано раз-люб-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-люб-вал
женски род раз-люб-ва-ла
среден род раз-люб-ва-ло
множествено число раз-люб-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-люб-ващ
непълен член раз-люб-ва-щия
пълен член раз-люб-ва-щи-ят
женски род раз-люб-ва-ща
членувано раз-люб-ва-ща-та
среден род раз-люб-ва-що
членувано раз-люб-ва-що-то
множествено число раз-люб-ва-щи
членувано раз-люб-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-люб-вай-ки