разлигавяне

Речник на българския език

разлигавяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разлигавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ли-га-вя-не
членувано раз-ли-га-вя-не-то
мн.ч. раз-ли-га-вя-ния
членувано раз-ли-га-вя-ни-я-та