разкъсно-контузен

Речник на българския език

разкъсно-конту̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • разкасно-контузен
  • разкасно-контузин
  • разкасно-кунтузен
  • разкасно-кунтузин
  • разкасну-контузен
  • разкасну-контузин
  • разкасну-кунтузен
  • разкасну-кунтузин
  • разкъсно-контузин
  • разкъсно-кунтузен
  • разкъсно-кунтузин
  • разкъсну-контузен
  • разкъсну-контузин
  • разкъсну-кунтузен
  • разкъсну-кунтузин
  • ръзкасно-контузен
  • ръзкасно-контузин
  • ръзкасно-кунтузен
  • ръзкасно-кунтузин
  • ръзкасну-контузен
  • ръзкасну-контузин
  • ръзкасну-кунтузен
  • ръзкасну-кунтузин
  • ръзкъсно-контузен
  • ръзкъсно-контузин
  • ръзкъсно-кунтузен
  • ръзкъсно-кунтузин
  • ръзкъсну-контузен
  • ръзкъсну-контузин
  • ръзкъсну-кунтузен
  • ръзкъсну-кунтузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-къс-но-кон-ту-зен
непълен член раз-къс-но-кон-туз-ния
пълен член раз-къс-но-кон-туз-ни-ят
ж. р. раз-къс-но-кон-туз-на
членувано раз-къс-но-кон-туз-на-та
ср. р. раз-къс-но-кон-туз-но
членувано раз-къс-но-кон-туз-но-то
мн. ч. раз-къс-но-кон-туз-ни
членувано раз-къс-но-кон-туз-ни-те