разкритикуване

Речник на българския език

разкритикуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ри-ти-ку-ва-не
членувано раз-к-ри-ти-ку-ва-не-то
мн.ч. раз-к-ри-ти-ку-ва-ния
членувано раз-к-ри-ти-ку-ва-ни-я-та