разкрещяване

Речник на българския език

разкрещяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разкрештъване
  • разкрештяване
  • разкрещъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ре-щя-ва-не
членувано раз-к-ре-щя-ва-не-то
мн.ч. раз-к-ре-щя-ва-ния
членувано раз-к-ре-щя-ва-ни-я-та