разкопаване

Речник на българския език

разкопа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разкопавани
  • разкопавъне
  • разкопавъни
  • разкупаване
  • разкупавани
  • разкупавъне
  • разкупавъни
  • ръзкопаване
  • ръзкопавани
  • ръзкопавъне
  • ръзкопавъни
  • ръзкупаване
  • ръзкупавани
  • ръзкупавъне
  • ръзкупавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ко-па-ва-не
членувано раз-ко-па-ва-не-то
мн.ч. раз-ко-па-ва-ния
членувано раз-ко-па-ва-ни-я-та