разколче

Речник на българския език

разколче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-кол-че
членувано раз-кол-че-то
мн.ч. раз-кол-че-та
членувано раз-кол-че-та-та