разколница

Речник на българския език

разколница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-кол-ни-ца
членувано раз-кол-ни-ца-та
мн.ч. раз-кол-ни-ци
членувано раз-кол-ни-ци-те
звателна форма