разколебаване

Речник на българския език

разколеба̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разколебавъне
  • разколибаване
  • разколибавъне
  • разкулебаване
  • разкулебавъне
  • разкулибаване
  • разкулибавъне
  • ръзколебаване
  • ръзколебавъне
  • ръзколибаване
  • ръзколибавъне
  • ръзкулебаване
  • ръзкулебавъне
  • ръзкулибаване
  • ръзкулибавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ко-ле-ба-ва-не
членувано раз-ко-ле-ба-ва-не-то
мн.ч. раз-ко-ле-ба-ва-ния
членувано раз-ко-ле-ба-ва-ни-я-та