разкова

Речник на българския език

разкова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

разковеш, мин. св. разковах, мин. прич. разковал, св.вж. разковавам.

Грешни изписвания (7)

  • разковъ
  • разкува
  • разкувъ
  • ръзкова
  • ръзковъ
  • ръзкува
  • ръзкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ко-ва раз-ко-вем
2 лице раз-ко-веш раз-ко-ве-те
3 лице раз-ко-ве раз-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ко-вах раз-ко-вах-ме
2 лице раз-ко-ва раз-ко-вах-те
3 лице раз-ко-ва раз-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ко-вях раз-ко-вях-ме
2 лице раз-ко-ве-ше раз-ко-вях-те
3 лице раз-ко-ве-ше раз-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разковал съм разковала съм разковало съм разковали сме
2 лице разковал си разковала си разковало си разковали сте
3 лице разковал е разковала е разковало е разковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разковал бях разковала бях разковало бяхме разковали
2 лице беше разковал беше разковала беше разковало бяхте разковали
3 лице беше разковал беше разковала беше разковало бяха разковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разкова ще разковем
2 лице ще разковеш ще разковете
3 лице ще разкове ще разковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разковал ще съм разковала ще съм разковало ще сме разковали
2 лице ще си разковал ще си разковала ще си разковало ще сте разковали
3 лице ще е разковал ще е разковала ще е разковало ще са разковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разкова щяхме да разковем
2 лице щеше да разковеш щяхте да разковете
3 лице щеше да разкове щяха да разковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разковал щях да съм разковала щях да съм разковало щяхме да сме разковали
2 лице щеше да си разковал щеше да си разковала щеше да си разковало щяхте да сте разковали
3 лице щеше да е разковал щеше да е разковала щеше да е разковало щяха да са разковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разковял съм разковяла съм разковяло съм разковели сме
2 лице разковял си разковяла си разковяло си разковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разковал съм разковала съм разковало съм разковали сме
2 лице разковал си разковала си разковало си разковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разковал била съм разковала било съм разковало били сме разковали
2 лице бил си разковал била си разковала било си разковало били сте разковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкова щяла съм да разкова щяло съм да разкова щели сме да разковем
2 лице щял си да разковеш щяла си да разковеш щяло си да разковеш щели сте да разковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разковал щяла съм да съм разковала щяло съм да съм разковало щели сме да сме разковали
2 лице щял си да си разковал щяла си да си разковала щяло си да си разковало щели сте да сте разковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разковал бих разковала бих разковало бихме разковали
2 лице би разковал би разковала би разковало бихте разковали
3 лице би разковал би разковала би разковало биха разковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ко-ви раз-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ко-ван
непълен член раз-ко-ва-ния
пълен член раз-ко-ва-ни-ят
женски род раз-ко-ва-на
членувано раз-ко-ва-на-та
среден род раз-ко-ва-но
членувано раз-ко-ва-но-то
множествено число раз-ко-ва-ни
членувано раз-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ко-вал
непълен член раз-ко-ва-лия
пълен член раз-ко-ва-ли-ят
женски род раз-ко-ва-ла
членувано раз-ко-ва-ла-та
среден род раз-ко-ва-ло
членувано раз-ко-ва-ло-то
множествено число раз-ко-ва-ли
членувано раз-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ко-вял
женски род раз-ко-вя-ла
среден род раз-ко-вя-ло
множествено число раз-ко-ве-ли