разклоняване

Речник на българския език

разклоня̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разклонявъне
  • разклуняване
  • разклунявъне
  • ръзклоняване
  • ръзклонявъне
  • ръзклуняване
  • ръзклунявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ло-ня-ва-не
членувано раз-к-ло-ня-ва-не-то
мн.ч. раз-к-ло-ня-ва-ния
членувано раз-к-ло-ня-ва-ни-я-та