разклонител

Речник на българския език

разклонѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

разклонителят, разклонителя, мн. разклонители, (два) разклонителя, м. Приспособление за разклоняване на различни системи — електрически проводници от мрежата, водопроводни инсталации и др.

Грешни изписвания (7)

  • разклонитил
  • разклунител
  • разклунитил
  • ръзклонител
  • ръзклонитил
  • ръзклунител
  • ръзклунитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-ло-ни-тел
непълен член раз-к-ло-ни-те-ля
пълен член раз-к-ло-ни-те-лят
мн.ч. раз-к-ло-ни-те-ли
членувано раз-к-ло-ни-те-ли-те
бройна форма раз-к-ло-ни-те-ля
звателна форма