разклон

Речник на българския език

разкло̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ръзклон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-к-лон
непълен член раз-к-ло-на
пълен член раз-к-ло-нът
мн.ч. раз-к-ло-ни
членувано раз-к-ло-ни-те
бройна форма раз-к-ло-на
звателна форма