разкаяник

Речник на българския език

разка̀яник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разкаянек
  • ръзкаянек
  • ръзкаяник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ка-я-ник
непълен член раз-ка-я-ни-ка
пълен член раз-ка-я-ни-кът
мн.ч. раз-ка-я-ни-ци
членувано раз-ка-я-ни-ци-те
бройна форма раз-ка-я-ни-ци
звателна форма раз-ка-я-ни-ко