разкашляне

Речник на българския език

разкашляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разкашлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-каш-ля-не
членувано раз-каш-ля-не-то
мн.ч. раз-каш-ля-ния
членувано раз-каш-ля-ни-я-та