разискрен

Речник на българския език

1. разискрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ра-зис-к-рен
непълен член ра-зис-к-ре-ния
пълен член ра-зис-к-ре-ни-ят
ж. р. ра-зис-к-ре-на
членувано ра-зис-к-ре-на-та
ср. р. ра-зис-к-ре-но
членувано ра-зис-к-ре-но-то
мн. ч. ра-зис-к-ре-ни
членувано ра-зис-к-ре-ни-те

2. разискрен — мин. страд. прич. м. р.

разискрен е производна форма на разискря (мин. страд. прич. м. р.).