раззинвам

Речник на българския език

раззинвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-зин-вам раз-зин-ва-ме
2 лице раз-зин-ваш раз-зин-ва-те
3 лице раз-зин-ва раз-зин-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-зин-вах раз-зин-вах-ме
2 лице раз-зин-ва раз-зин-вах-те
3 лице раз-зин-ва раз-зин-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-зин-вах раз-зин-вах-ме
2 лице раз-зин-ва-ше раз-зин-вах-те
3 лице раз-зин-ва-ше раз-зин-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице раззинвал съм раззинвала съм раззинвало съм раззинвали сме
2 лице раззинвал си раззинвала си раззинвало си раззинвали сте
3 лице раззинвал е раззинвала е раззинвало е раззинвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях раззинвал бях раззинвала бях раззинвало бяхме раззинвали
2 лице беше раззинвал беше раззинвала беше раззинвало бяхте раззинвали
3 лице беше раззинвал беше раззинвала беше раззинвало бяха раззинвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще раззинвам ще раззинваме
2 лице ще раззинваш ще раззинвате
3 лице ще раззинва ще раззинват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм раззинвал ще съм раззинвала ще съм раззинвало ще сме раззинвали
2 лице ще си раззинвал ще си раззинвала ще си раззинвало ще сте раззинвали
3 лице ще е раззинвал ще е раззинвала ще е раззинвало ще са раззинвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да раззинвам щяхме да раззинваме
2 лице щеше да раззинваш щяхте да раззинвате
3 лице щеше да раззинва щяха да раззинват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм раззинвал щях да съм раззинвала щях да съм раззинвало щяхме да сме раззинвали
2 лице щеше да си раззинвал щеше да си раззинвала щеше да си раззинвало щяхте да сте раззинвали
3 лице щеше да е раззинвал щеше да е раззинвала щеше да е раззинвало щяха да са раззинвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице раззинвал съм раззинвала съм раззинвало съм раззинвали сме
2 лице раззинвал си раззинвала си раззинвало си раззинвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице раззинвал съм раззинвала съм раззинвало съм раззинвали сме
2 лице раззинвал си раззинвала си раззинвало си раззинвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм раззинвал била съм раззинвала било съм раззинвало били сме раззинвали
2 лице бил си раззинвал била си раззинвала било си раззинвало били сте раззинвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да раззинвам щяла съм да раззинвам щяло съм да раззинвам щели сме да раззинваме
2 лице щял си да раззинваш щяла си да раззинваш щяло си да раззинваш щели сте да раззинвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм раззинвал щяла съм да съм раззинвала щяло съм да съм раззинвало щели сме да сме раззинвали
2 лице щял си да си раззинвал щяла си да си раззинвала щяло си да си раззинвало щели сте да сте раззинвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих раззинвал бих раззинвала бих раззинвало бихме раззинвали
2 лице би раззинвал би раззинвала би раззинвало бихте раззинвали
3 лице би раззинвал би раззинвала би раззинвало биха раззинвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-зин-вай раз-зин-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-зин-ван
непълен член раз-зин-ва-ния
пълен член раз-зин-ва-ни-ят
женски род раз-зин-ва-на
членувано раз-зин-ва-на-та
среден род раз-зин-ва-но
членувано раз-зин-ва-но-то
множествено число раз-зин-ва-ни
членувано раз-зин-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-зин-вал
непълен член раз-зин-ва-лия
пълен член раз-зин-ва-ли-ят
женски род раз-зин-ва-ла
членувано раз-зин-ва-ла-та
среден род раз-зин-ва-ло
членувано раз-зин-ва-ло-то
множествено число раз-зин-ва-ли
членувано раз-зин-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-зин-вал
женски род раз-зин-ва-ла
среден род раз-зин-ва-ло
множествено число раз-зин-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-зин-ващ
непълен член раз-зин-ва-щия
пълен член раз-зин-ва-щи-ят
женски род раз-зин-ва-ща
членувано раз-зин-ва-ща-та
среден род раз-зин-ва-що
членувано раз-зин-ва-що-то
множествено число раз-зин-ва-щи
членувано раз-зин-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-зин-вай-ки