разделител

Речник на българския език

разделѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разделитил
  • раздилител
  • раздилитил
  • ръзделител
  • ръзделитил
  • ръздилител
  • ръздилитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-де-ли-тел
непълен член раз-де-ли-те-ля
пълен член раз-де-ли-те-лят
мн.ч. раз-де-ли-те-ли
членувано раз-де-ли-те-ли-те
бройна форма раз-де-ли-те-ля
звателна форма