разгъвач

Речник на българския език

разгъвач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-гъ-вач
непълен член раз-гъ-ва-ча
пълен член раз-гъ-ва-чът
мн.ч. раз-гъ-ва-чи
членувано раз-гъ-ва-чи-те
бройна форма раз-гъ-ва-ча
звателна форма