разгул

Речник на българския език

разгул съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-гул
непълен член раз-гу-ла
пълен член раз-гу-лът
мн.ч. раз-гу-ли
членувано раз-гу-ли-те
бройна форма раз-гу-ла
звателна форма