разграничѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
разграничителна, разграничително, мн. разграничителни, прил. Който е предназначен да направи разграничение. Разграничителни черти.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- разгранечителен
- разгранечителин
- разгранечитилен
- разгранечитилин
- разграничителин
- разграничитилен
- разграничитилин
- разгрънечителен
- разгрънечителин
- разгрънечитилен
- разгрънечитилин
- разгръничителен
- разгръничителин
- разгръничитилен
- разгръничитилин
- ръзгранечителен
- ръзгранечителин
- ръзгранечитилен
- ръзгранечитилин
- ръзграничителен
- ръзграничителин
- ръзграничитилен
- ръзграничитилин
- ръзгрънечителен
- ръзгрънечителин
- ръзгрънечитилен
- ръзгрънечитилин
- ръзгръничителен
- ръзгръничителин
- ръзгръничитилен
- ръзгръничитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | раз-г-ра-ни-чи-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | раз-г-ра-ни-чи-тел-ния | ||
| пълен член | раз-г-ра-ни-чи-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | раз-г-ра-ни-чи-тел-на | ||
| членувано | раз-г-ра-ни-чи-тел-на-та | ||
| ср. р. | раз-г-ра-ни-чи-тел-но | ||
| членувано | раз-г-ра-ни-чи-тел-но-то | ||
| мн. ч. | раз-г-ра-ни-чи-тел-ни | ||
| членувано | раз-г-ра-ни-чи-тел-ни-те | ||