разгоня

Речник на българския език

разго̀ня преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разгониш, мин. св. разгоних, мин. прич. разгонил, св.вж. разгонвам.

Грешни изписвания (2)

  • разгонъ
  • ръзгоня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-го-ня раз-го-ним
2 лице раз-го-ниш раз-го-ни-те
3 лице раз-го-ни раз-го-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-го-них раз-го-них-ме
2 лице раз-го-ни раз-го-них-те
3 лице раз-го-ни раз-го-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-го-нех раз-го-нех-ме
2 лице раз-го-не-ше раз-го-нех-те
3 лице раз-го-не-ше раз-го-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгонил съм разгонила съм разгонило съм разгонили сме
2 лице разгонил си разгонила си разгонило си разгонили сте
3 лице разгонил е разгонила е разгонило е разгонили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разгонил бях разгонила бях разгонило бяхме разгонили
2 лице беше разгонил беше разгонила беше разгонило бяхте разгонили
3 лице беше разгонил беше разгонила беше разгонило бяха разгонили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разгоня ще разгоним
2 лице ще разгониш ще разгоните
3 лице ще разгони ще разгонят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разгонил ще съм разгонила ще съм разгонило ще сме разгонили
2 лице ще си разгонил ще си разгонила ще си разгонило ще сте разгонили
3 лице ще е разгонил ще е разгонила ще е разгонило ще са разгонили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разгоня щяхме да разгоним
2 лице щеше да разгониш щяхте да разгоните
3 лице щеше да разгони щяха да разгонят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разгонил щях да съм разгонила щях да съм разгонило щяхме да сме разгонили
2 лице щеше да си разгонил щеше да си разгонила щеше да си разгонило щяхте да сте разгонили
3 лице щеше да е разгонил щеше да е разгонила щеше да е разгонило щяха да са разгонили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгонел съм разгонела съм разгонело съм разгонели сме
2 лице разгонел си разгонела си разгонело си разгонели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгонил съм разгонила съм разгонило съм разгонили сме
2 лице разгонил си разгонила си разгонило си разгонили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разгонил била съм разгонила било съм разгонило били сме разгонили
2 лице бил си разгонил била си разгонила било си разгонило били сте разгонили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разгоня щяла съм да разгоня щяло съм да разгоня щели сме да разгоним
2 лице щял си да разгониш щяла си да разгониш щяло си да разгониш щели сте да разгоните
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разгонил щяла съм да съм разгонила щяло съм да съм разгонило щели сме да сме разгонили
2 лице щял си да си разгонил щяла си да си разгонила щяло си да си разгонило щели сте да сте разгонили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разгонил бих разгонила бих разгонило бихме разгонили
2 лице би разгонил би разгонила би разгонило бихте разгонили
3 лице би разгонил би разгонила би разгонило биха разгонили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-го-ни раз-го-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-го-нен
непълен член раз-го-не-ния
пълен член раз-го-не-ни-ят
женски род раз-го-не-на
членувано раз-го-не-на-та
среден род раз-го-не-но
членувано раз-го-не-но-то
множествено число раз-го-не-ни
членувано раз-го-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-нил
непълен член раз-го-ни-лия
пълен член раз-го-ни-ли-ят
женски род раз-го-ни-ла
членувано раз-го-ни-ла-та
среден род раз-го-ни-ло
членувано раз-го-ни-ло-то
множествено число раз-го-ни-ли
членувано раз-го-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-го-нел
женски род раз-го-не-ла
среден род раз-го-не-ло
множествено число раз-го-не-ли