разговея

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-го-вея	раз-го-ве-ем
2 лице	раз-го-ве-еш	раз-го-ве-е-те
3 лице	раз-го-вее	раз-го-ве-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-го-вях	раз-го-вях-ме
2 лице	раз-го-вя	раз-го-вях-те
3 лице	раз-го-вя	раз-го-вя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-го-ве-ех	раз-го-ве-ех-ме
2 лице	раз-го-ве-е-ше	раз-го-ве-ех-те
3 лице	раз-го-ве-е-ше	раз-го-ве-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разговял съм	разговяла съм	разговяло съм	разговели сме
2 лице	разговял си	разговяла си	разговяло си	разговели сте
3 лице	разговял е	разговяла е	разговяло е	разговели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разговял	бях разговяла	бях разговяло	бяхме разговели
2 лице	беше разговял	беше разговяла	беше разговяло	бяхте разговели
3 лице	беше разговял	беше разговяла	беше разговяло	бяха разговели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разговея	ще разговеем
2 лице	ще разговееш	ще разговеете
3 лице	ще разговее	ще разговеят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разговял	ще съм разговяла	ще съм разговяло	ще сме разговели
2 лице	ще си разговял	ще си разговяла	ще си разговяло	ще сте разговели
3 лице	ще е разговял	ще е разговяла	ще е разговяло	ще са разговели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разговея	щяхме да разговеем
2 лице	щеше да разговееш	щяхте да разговеете
3 лице	щеше да разговее	щяха да разговеят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разговял	щях да съм разговяла	щях да съм разговяло	щяхме да сме разговели
2 лице	щеше да си разговял	щеше да си разговяла	щеше да си разговяло	щяхте да сте разговели
3 лице	щеше да е разговял	щеше да е разговяла	щеше да е разговяло	щяха да са разговели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разговеел съм	разговеела съм	разговеело съм	разговеели сме
2 лице	разговеел си	разговеела си	разговеело си	разговеели сте
3 лице	раз-го-ве-ел разговеел е	раз-го-ве-е-ла разговеела е	раз-го-ве-е-ло разговеело е	раз-го-ве-е-ли разговеели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разговял съм	разговяла съм	разговяло съм	разговели сме
2 лице	разговял си	разговяла си	разговяло си	разговели сте
3 лице	раз-го-вял разговял е	раз-го-вя-ла разговяла е	раз-го-вя-ло разговяло е	раз-го-ве-ли разговели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разговял	била съм разговяла	било съм разговяло	били сме разговели
2 лице	бил си разговял	била си разговяла	било си разговяло	били сте разговели
3 лице	бил разговял бил е разговял	била разговяла била е разговяла	било разговяло било е разговяло	били разговели били са разговели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разговея	щяла съм да разговея	щяло съм да разговея	щели сме да разговеем
2 лице	щял си да разговееш	щяла си да разговееш	щяло си да разговееш	щели сте да разговеете
3 лице	щял да разговее щял е да разговее	щяла да разговее щяла е да разговее	щяло да разговее щяло е да разговее	щели да разговеят щели са да разговеят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разговял	щяла съм да съм разговяла	щяло съм да съм разговяло	щели сме да сме разговели
2 лице	щял си да си разговял	щяла си да си разговяла	щяло си да си разговяло	щели сте да сте разговели
3 лице	щял да е разговял щял е да е разговял	щяла да е разговяла щяла е да е разговяла	щяло да е разговяло щяло е да е разговяло	щели да са разговели щели са да са разговели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разговял	бих разговяла	бих разговяло	бихме разговели
2 лице	би разговял	би разговяла	би разговяло	бихте разговели
3 лице	би разговял	би разговяла	би разговяло	биха разговели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-го-вей	раз-го-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-го-вял
		непълен член	раз-го-ве-лия
		пълен член	раз-го-ве-ли-ят
	женски род		раз-го-вя-ла
		членувано	раз-го-вя-ла-та
	среден род		раз-го-вя-ло
		членувано	раз-го-вя-ло-то
множествено число			раз-го-ве-ли
		членувано	раз-го-ве-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-го-ве-ел
	женски род	раз-го-ве-е-ла
	среден род	раз-го-ве-е-ло
множествено число		раз-го-ве-е-ли