разговаряне

Речник на българския език

разгова̀ряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разгуваряне
  • ръзговаряне
  • ръзгуваряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-го-ва-ря-не
членувано раз-го-ва-ря-не-то
мн.ч. раз-го-ва-ря-ния
членувано раз-го-ва-ря-ни-я-та