развреждане

Речник на българския език

развреждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-реж-да-не
членувано раз-в-реж-да-не-то
мн.ч. раз-в-реж-да-ния
членувано раз-в-реж-да-ни-я-та