развеселение

Речник на българския език

развеселение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ве-се-ле-ние
членувано раз-ве-се-ле-ни-е-то
мн.ч. раз-ве-се-ле-ния
членувано раз-ве-се-ле-ни-я-та