разбърканост

Речник на българския език

разбъ̀рканост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разбъркануст
  • разбъркъност
  • разбъркънуст
  • ръзбърканост
  • ръзбъркануст
  • ръзбъркъност
  • ръзбъркънуст
  • разбърканос
  • разбърканус
  • разбъркънос
  • разбъркънус
  • ръзбърканос
  • ръзбърканус
  • ръзбъркънос
  • ръзбъркънус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бър-ка-ност
членувано раз-бър-ка-ност-та
мн.ч. раз-бър-ка-нос-ти
членувано раз-бър-ка-нос-ти-те
звателна форма