разбърборвам

Речник на българския език

разбърборвам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-бър-бор-вам раз-бър-бор-ва-ме
2 лице раз-бър-бор-ваш раз-бър-бор-ва-те
3 лице раз-бър-бор-ва раз-бър-бор-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-бър-бор-вах раз-бър-бор-вах-ме
2 лице раз-бър-бор-ва раз-бър-бор-вах-те
3 лице раз-бър-бор-ва раз-бър-бор-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-бър-бор-вах раз-бър-бор-вах-ме
2 лице раз-бър-бор-ва-ше раз-бър-бор-вах-те
3 лице раз-бър-бор-ва-ше раз-бър-бор-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбърборвал съм разбърборвала съм разбърборвало съм разбърборвали сме
2 лице разбърборвал си разбърборвала си разбърборвало си разбърборвали сте
3 лице разбърборвал е разбърборвала е разбърборвало е разбърборвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбърборвал бях разбърборвала бях разбърборвало бяхме разбърборвали
2 лице беше разбърборвал беше разбърборвала беше разбърборвало бяхте разбърборвали
3 лице беше разбърборвал беше разбърборвала беше разбърборвало бяха разбърборвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбърборвам ще разбърборваме
2 лице ще разбърборваш ще разбърборвате
3 лице ще разбърборва ще разбърборват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбърборвал ще съм разбърборвала ще съм разбърборвало ще сме разбърборвали
2 лице ще си разбърборвал ще си разбърборвала ще си разбърборвало ще сте разбърборвали
3 лице ще е разбърборвал ще е разбърборвала ще е разбърборвало ще са разбърборвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбърборвам щяхме да разбърборваме
2 лице щеше да разбърборваш щяхте да разбърборвате
3 лице щеше да разбърборва щяха да разбърборват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбърборвал щях да съм разбърборвала щях да съм разбърборвало щяхме да сме разбърборвали
2 лице щеше да си разбърборвал щеше да си разбърборвала щеше да си разбърборвало щяхте да сте разбърборвали
3 лице щеше да е разбърборвал щеше да е разбърборвала щеше да е разбърборвало щяха да са разбърборвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбърборвал съм разбърборвала съм разбърборвало съм разбърборвали сме
2 лице разбърборвал си разбърборвала си разбърборвало си разбърборвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбърборвал съм разбърборвала съм разбърборвало съм разбърборвали сме
2 лице разбърборвал си разбърборвала си разбърборвало си разбърборвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбърборвал била съм разбърборвала било съм разбърборвало били сме разбърборвали
2 лице бил си разбърборвал била си разбърборвала било си разбърборвало били сте разбърборвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбърборвам щяла съм да разбърборвам щяло съм да разбърборвам щели сме да разбърборваме
2 лице щял си да разбърборваш щяла си да разбърборваш щяло си да разбърборваш щели сте да разбърборвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбърборвал щяла съм да съм разбърборвала щяло съм да съм разбърборвало щели сме да сме разбърборвали
2 лице щял си да си разбърборвал щяла си да си разбърборвала щяло си да си разбърборвало щели сте да сте разбърборвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбърборвал бих разбърборвала бих разбърборвало бихме разбърборвали
2 лице би разбърборвал би разбърборвала би разбърборвало бихте разбърборвали
3 лице би разбърборвал би разбърборвала би разбърборвало биха разбърборвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-бър-бор-вай раз-бър-бор-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бър-бор-вал
непълен член раз-бър-бор-ва-лия
пълен член раз-бър-бор-ва-ли-ят
женски род раз-бър-бор-ва-ла
членувано раз-бър-бор-ва-ла-та
среден род раз-бър-бор-ва-ло
членувано раз-бър-бор-ва-ло-то
множествено число раз-бър-бор-ва-ли
членувано раз-бър-бор-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бър-бор-вал
женски род раз-бър-бор-ва-ла
среден род раз-бър-бор-ва-ло
множествено число раз-бър-бор-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-бър-бор-ващ
непълен член раз-бър-бор-ва-щия
пълен член раз-бър-бор-ва-щи-ят
женски род раз-бър-бор-ва-ща
членувано раз-бър-бор-ва-ща-та
среден род раз-бър-бор-ва-що
членувано раз-бър-бор-ва-що-то
множествено число раз-бър-бор-ва-щи
членувано раз-бър-бор-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-бър-бор-вай-ки