разбунтуване

Речник на българския език

разбунту̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разбонтуване
  • разбонтувани
  • разбонтувъне
  • разбонтувъни
  • разбунтувани
  • разбунтувъне
  • разбунтувъни
  • ръзбонтуване
  • ръзбонтувани
  • ръзбонтувъне
  • ръзбонтувъни
  • ръзбунтуване
  • ръзбунтувани
  • ръзбунтувъне
  • ръзбунтувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бун-ту-ва-не
членувано раз-бун-ту-ва-не-то
мн.ч. раз-бун-ту-ва-ния
членувано раз-бун-ту-ва-ни-я-та