разбраждане

Речник на българския език

разбраждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-б-раж-да-не
членувано раз-б-раж-да-не-то
мн.ч. раз-б-раж-да-ния
членувано раз-б-раж-да-ни-я-та